РЪКОВОДСТВО ЗА ОБУЧАЕМИ

1. Кои са трите вида учене?

Има три различни вида обучение: формално, неформално и информално.

Четири основни елемента определят всяка типология на обучението:

1) контекста, в който се осъществява обучението;

2) целите на обучението;

3) плана и структурата на процеса на обучение;

4) сертифицирането на обучението;

Във връзка с тези четири елемента е възможно да се предложат следните определения:

• Формално обучение:

  Структурирано и организиранп е спрямо определени цели за обучение, в рамките на определен график и използва специални ресурси; Обикновено се осъществява в институциите за образование и обучение; Целенасочено е от гледна точка на учащия; Осигурява официално сертифициране;

• Неофрмално обучение:

  Полуструктурирано обучение, което се реализира, като се започне от планираните дейности в добре определен контекст и в отговор наконкретни нужди; Обикновено се осъществява извън учебните заведения; Целенасочено е от гледна точка на учащия; Обикновено не предоставя официално сертифициране;

• Информално обучение:

  По принцип се реализира по време на ежедневни дейности, свързани с работа, семейство и свободно време; Не е целенасочено, нито е структурирано или организирано от учебни цели, време и ресурси; По принцип не предоставя сертификация;

Допълнителна информация на неформално и информалното обучание

Основните принципи на неформалното образование:

• Неформалните учебни дейности са целенасочени и обикновено се предприемат на доброволна основа.
• Обучението се извършва в широк спектър от среди или ситуации, при които се извършват не само обучителни дейности.
• Неформалните учебни дейности внимателно се планират от обучители или младежки работници, за да се благоприятства личното и социалното развитие на участниците.
• Неформалното обучение позволява придобиването на основни компетенции и умения, увеличаване на перспективите за заетост и допринасяне за процесите на социално включване и активно гражданско участие.
• Дейностите обикновено са насочени към конкретни целеви групи, а обучението е свързано със специфични области и умения.
• Неформалните учебни дейности обикновено използват методи за активно включване на всички участници. За това дейностите са тясно свързани с нуждите, стремежите и специфичните интереси на участниците.

Информалното образование:

Информалното обучение е вид учене, придобито чрез извършване на ежедневни дейности на работното място, в семейството, през свободното време и т.н., което се състои основно в учене чрез действие или учене чрез опит. Това е процес на обучение, чрез който младежки работници и обучители трябва да отделят повече внимание, отколкото при структурираното обучение.

Целта на информалното обучение е всеки ден хората да научават нещо ново от своите междуличностни отношения и случайни взаимодействия. Около 80% от наученото се придобива по случаен начин.

Често човекът, придобил умения по информален начин, не е наясно с факта, че наученото е компетентност или знания, които евентуално биха могли да бъдат използвани и прехвърлени в други области или дейности. Само чрез размисъл и открита дискусия с други хора относно конкретни преживявания, свързани с работата, свободното време и личния живот, обучаемите осъзнават, че знанията и компетенциите, които са използвали, са придобити по чрез информално учене. Това може да им помогне да постигнат по-добри познания за себе си, за своето поведение и възможности, като по този начин да разкрият нови социални, лични и работни възможности. Рефлексията върху информалното обучение е една от основните стъпки за подпомагане на процеса на промяна и развитие на хората.

В заключение, информалното обучение се състои от поредица от дейности, които не са насочени пряко към обучението, но които могат да бъдат важна част от образователния процес.

2. Какво разбираме под компетенции?

[1]Компетенциите се определят като комбинация от знания, умения и нагласи:

	Знанието се състои от вече установени факти, концепции, идеи и теории, които подкрепят разбирането на определена област или предмет.
	Уменията се дефинират като способността да се провеждат определени дейности и да използват съществуващите знания за постигане на резултати.
	Нагласите описват начините на мислене и реакция на идеи, хора или ситуации.

[2]Ключови компетенции са тези, от които всички индивиди се нуждаят за лична реализация и развитие, работоспособност, социално включване, устойчив начин на живот, успешен живот в мирни общества, здравословен живот и активно гражданство. Те са разработени в перспектива за учене през целия живот, от ранна детска възраст през целия живот и чрез формално, неформално и информално обучение във всички контексти, включително семейство, училище, на работното място, в квартала и други общности.

Всички ключови компетенции се считат за еднакво важни; всяка от тях допринася за успешния живот в обществото.

Осемте ключови компетенции са следните:

1. Грамотност;
2. Многоезична компетентност;
3. Математическа компетентност и компетентност в областта на науката, технологиите и инженерството;
4. Дигитална компетентност;
5. Лична и социална компетентност и умение за учене;
6. Гражданска компетентност;
7. Компетентност по предприемачество;
8. Културна осведоменост и умение за изразяване;

[3]Умения за предприемачество

Предприемачеството е свързано със способността да се действа по възможности и идеи, които да се трансформират в ценности за другите.

То се основава на креативност, критично мислене, решаване на проблеми, инициатива, постоянство и способност за съвместна работа за планиране и управление на проекти, които имат културна, социална или финансова стойност.

Най-важното, което трябва да знаем за предприемачество е, че има различни контексти и възможности за превръщането на идеите в действие, свързано с лични, социални и професионални дейности. Предприемачите трябва да знаят и разбират подходите за планиране и управление на проекти, които включват както процеси, така и ресурси.

Предприемачите трябва да имат познанияза социалните и икономическите възможности и предизвикателства, пред които са изправени работодателят, организацията или обществото.

Те също трябва да са наясно с етичните принципи и предизвикателствата на устойчивото развитие и да имат самосъзнание за собствените си силни и слаби страни.

Предприемаческите умения се основават на креативността, която включва въображение, стратегическо мислене и решаване на проблеми, както и и критично и конструктивно мислене в рамките на творческите процеси и иновации.

Те включват способността да се работи както индивидуално, така и в екип, да се мобилизират ресурси (хора и материали) и да се поддържа активност. Това включва способността за вземане на финансови решения, свързани с цената и стойността. Способността за ефективна комуникация и преговори с другите и за справяне с несигурността и риска, като част от вземането на информирани решения, е от съществено значение

Предприемаческото отношение се характеризира с чувство за инициативност, проактивност, перспективност, смелост и постоянство в постигането на целите. Тя включва желание да се мотивират другите и да се ценят техните идеи, съпричастност и грижа за хората и света, пoемане на отговорност, като се прилагат етични подходи през целия процес.

3. Как да развия предприемачески умения?

По време на „SELF-E: Иновативен курс за обучение на млади обучаеми въз основа на курс за социално наставничество“ ще можете да увеличите компетентността по предприемачество със специален акцент върху лайфстайл предприемачеството.

По време на курса предлагаме засилване на следните предприемачески умения:

Способност за оценка и поемане на рискове Способност за ориентиране към резултатите Способност за вземане на финансови решения Способност за планиране на дейности Способност за работа в екип и независимо Умения за креативно мислене Умения за критично мислене Умения за разрешаване на конфликти Ефективни умения за комуникация и преговори Умения за решаване на проблеми

Моля, обърнете внимание, че ще получите вдъхновение за собствения си бизнес от най-добрите практики на Self-E по отношение на предприемаческия начин на живот и това ще ви мотивира да развивате предприемачески умения.

4. Какво означава валидиране на компренециите, придобити чрез неформално учене?

Признаването на неформалното и информалното обучение може да бъде важен източник на човешки капитал.

Не всички млади хора могат да посещават и завършват официални курсове за обучение. За тези хора признаването на компетенциите, придобити чрез техните неформални и неофициални учебни дейности, е много важно и изключително полезно. Това признаване им позволява да постигнат официална квалификация по-бързо, ефективно и евтино.

Това признаване би могло да помогне при намирането или смяната на работа чрез представяне на информация за добре компетенциите на кандидата.

Признаването на неформалното и информалното обучение изисква две основни стъпки:

• идентифициране и документиране на това, което обучаващият знае или умее;
• проверка дали обучаемият отговаря на определени изисквания или стандарти;

Чрез тези две стъпки е възможно да се даде сертификат или да се признае квалификация.

5. Задължително ли е валидирането?

Валидирането трябва да е доброволно. Поверителността на лицата трябва да се спазва. Трябва да се осигури равен достъп за всички.

6. Задължително ли е оценката и признаването да бъдат свързани?

Не е задължително оценката и признаването да са свързани. Оценката може да бъде помогне на обучаемите да поискат документ за официално признаване на знанията и уменията, които имат. Оценяването може да помогне за формалното разпознаване на знанията и уменията на обучаемите.

7. Кой осигурява равностойността на формалното, неформалното и информалното обучение?

Квалификациите, придобити по време на неформално и информално обучение и базирани на резултатите от обучението, могат да бъдат признати като резултати от обучението, оценени по националния професионален стандарт или учебна програма. В контекста на този принцип, се виждат връзките между неформалната и официалната образователни системи- неформалните и информалните знания и умения могат да се оценяват в съответствие с официалните стандарти на формалното образование.

8. Какви са процедурите за валидиране на компетенциите?

Има четири фази за валидиране на резултатите от обучението на даден човек, придобити чрез неформално и информално обучение:

Идентификация

Валидирането започва с идентифициране на придобитите знания, умения и компетентности. Идентифицират се резултатите от обучението, придобити у дома, по време на работа, чрез доброволни дейности, чрез участие в различни видове неформални курсове за обучение, както и резултат от житейския опит.

Документиране

Неформалните умения могат да бъдат представени от портфолио, което да включва доказателства като автобиография и професионален опит на лицето, с документи или неща, върху което човекът е работил.

Оценка

Тази фаза обикновено се осъществява акредитираща организация. Оценяващите анализират разнообразна информация, която обучаемите са предоставили. Много от инструментите и методите, използвани за оценяване на неформалното и информалното обучение, са подобни или се основават на тези, използвани в официалното образование и обучение.

Сертифициране

Последната фаза на валидиране може да бъде под различни форми, като например издаване на лиценз, позволяващ на лицето да изпълнява конкретни задачи, присъждане на официална квалификация (или частична квалификация). Във всеки случай това е един вид обобщаваща оценка, официално потвърждаваща постигането на резултатите от обучението спрямо определен стандарт.

9. Защо трябва да валидирам компетентността „Чувство за инициатива и предприемачество“?

Установено е, че валидирането влияе положително върху самосъзнанието и самочувствието на хората.

Във връзка с неформалното обучение по компетентността „Чувство за инициативност и предприемачество“, трябва да се представят условия за валидиране по начин, който позволява на хората да решават кое валидиране е най-подходящо за техните конкретни нужди.

Ползите от валидирането: Повишаване на самочувствието; По-добро себепознание; Повишена индивидуална мотивация; По-голямa активност; Повишена саморефлексия; Видим напредък в обучението; По-добри възможности за кариера; По-добър контрол;

За обучаемите в „SELF-E: иновативен курс за обучение на младежи на основата на социалното наставничество“ е важно да се оцени също напредъкът в обучението и да се реализира собственият потенциал за самостоятелна заетост, включително възможността на обучаемите да станат лайфстайл предприемачи.

10. Къде мога да валидирам своите предприемачески компетентности?

Валидирането се организира в акредитиращ орган (организация). Тези организации са различни в различните част на Европа и могат да бъдат независими центрове, образователни институции (ПОО, центрове за обучение на възрастни и университети), подразделения или предприятия на пазара на труда.

Можете да помолите своя ментор да Ви свърже с акредитираща организация.

11. Какви са възможните резултати от валидирането?

Валидирането може да доведе до различни резултати:

официална квалификация; това остава по-често в сектора на ПОО, отколкото във висшето образование; до квалификации, които са различни от тези, присъдени от институциите за образование и обучение; до някаква форма на официално сертифициране, различна от професионална квалификация. Този сертификат в редки случаи може да се използва и за доказване на квалификация; достъп до официални курсове за образование и обучение;

12. Какви методи могат да бъдат използвани по време на процедурите за валидиране?

По време на процеса на валидиране могат да се използват различни методи: портфолио, Europass или CV, самооценка, наблюдение, въпросници, саморефлексия, практически тестове и изпити.

Портфолио

Това е най-популярният метод. Портфолиото може да има различна структура, но обикновено включва документи, които учащите са събрали, за да покажат индивидуални умения, придобити по различни начини. Може да включва справки от работодатели и ментори, оценка на изпълнението, автобиография и други документи.

Европас (Europass) или автобиография (CV)

Автобиографията и индивидуалните компетенции, декларирани в нея, вероятно е най-често срещаният начин за документиране на индивидуални знания, умения и компетенции. Тя често се използва както в приложения за работа, така и за образование, и се различава в зависимост от държавата и професионалния сектор. Отделните компетенции могат да бъдат описани в контролни списъци за компетентност или под формата на автобиография, включваща структурирани секции за компетенции (вж. Европас автобиография[4]).

Самооценка

Това е процес, при който учащите се рефлектират върху собствената си работа и преценяват колко добре са се представили в определена област. Развиването на умения за ефлексия предоставя на учащите способността да обмислят собствените си резултати и да идентифицират своите силни, слаби страни, както и области, които изискват подобрение. Самооценката може да осигури поглед върху истинското разбиране на учебния материал от учащите и може да помогне за идентифициране на пропуски в знанията им. Тя може да бъде изключително ценна за подпомагане на обучаемите да развият умения за саморефлексия, критика и преценка. Самооценките по-често се използват като част от процеса на формативен, а не като обобщаващ  процес на оценяване. Самооценката може да има много форми – въпросници, изпити, дневници, презентации и др. Тя често се използва заедно с външна оценка. Приложима за групи или идивиди, това е чудесен инструмент за оценка на уменията и знанията.

Наблюдение

Използва се за практически дейности и е най-видимата форма на оценка: наблюдение на някого, докато прави нещо, за се да види дали може да го направи правилно. Наблюдението е метод, който оценява практическите умения и компетенции, които могат да бъдат демонстрирани чрез изпълнение. Методът може да се използва за оценка на групови или индивидуални постижения, но работи най-добре, когато се оценява работата на индивида.

Рефлексия

Тя подчертава способността да се отразяват практически умения или теоретични познания в различна степен. Тук индивидът събира физически или интелектуални доказателства за резултатите от обучението си от работни ситуации, доброволчески дейности, семейни или други условия. След това тези доказателства формират основата на валидирането на компетенциите от оценителя.

Тест

Това е полезен метод за всякакъв вид учебни среди и се използва най-вече при работа с групи от хора. Тестът има много предимства и недостатъци. Той е обективен, отнема малко време, за да бъде попълнен и проверен, имат висока надеждност, валидност и управляемост. Въпреки това обучителят трябва да има предвид, че при използването на този инструмент има много голям шанс да се отгатне правилният отговор. Тестът също не може да тества умения за изразяване в устна и писмена форма, той може да тества само теоретичните познания.

Дигитални методи

Те също могат да се използват при оценка на компетенции. Дигиталните методи могат да се използват по три начина:

1) Всеки може да използва дигиталните методи като инструмент за самооценка на собствените си компетенции в широк кръг от професии и образователни квалификации.

2) Дигиталните методи могат да се използват като източник на информация за насоки и консултации за отделния потребител.

3) Дигиталните методи се използват от специалисти и административен персонал, които отговарят за валидирането.

[1] https://europass.cedefop.europa.eu/en/documents/curriculum-vitae/templates-instructions

13. Защо е нужна оценка предварителна и последваща оценка?

Тестът за самооценка Self-E позволява да се измери вашата предприемаческа компетентност. След като завършите теста за оценка, ще получите резултата си от верни отговори. Препоръчва се да оценявате своите предприемачески умения, като използвате тест за оценка преди курса (предварителна оценка) и след курса (последваща оценяване). Сравнявайки резултатите от предварителната оценка и оценяванката след обучанието, можете да измерите напредъка си в обучението.

14. Как да се подготвя за валидиране?

1. Използвайте инструмента за самооценка на компетентността „Чувство за инициатива и предприемачество“, за да сте сигурни, че притежавате тази компетентност.

Вие трябва да:

Оцените своите компетентности, използвайки теста за предварителна оценка. Запишете резултатите от теста в документа „Лични цели и задачи на обучаемия“. Завършите „SELF-E: иновативен курс за обучение на млади обучаеми се въз основа на социално наставничество“. Още веднъж да оцените своите компетентности, използвайки теста за последваща оценка. Запишете резултатите от теста в документа „Личните цели и задачи на обучаемия“. Сравните резултатите от теста преди оценяване и теста за последваща оценка.

Очаква се вашето ниво на компетентност „Чувството за инициативност и предприемачество“ да се увеличи поне с 40 процента в сравнение с първоначалното ниво..

2. Започнете да представяте доказателства за своето портфолио. Можете да поискате от своя ментор сертификат и помощ за подготовката на портфолиото.

3. Намерете акредитиращата организация в своята държава и попитайте за насоки, помощ и съвет при подготовката за валидиране. Можете също така да обсъдите със своя ментор относно това кога ще развиете личните си бъдещи цели по време на последната сесия за наставничество.