МОДУЛ III

Валидиране в рамките на ЕС

Значимостта на наличието на образовани и квалифицирани граждани за Европа, се простира отвъд официалното образование и обучение, придобито по формален и неформален начин. Гражданите трябва да могат да покажат какво са научили и да използват придобитото знание в бъдещата си кариера и продължаващо обучение. Държавите трябва да създадат системи, които позволяват на хората да определят, документират, оценяват и сертифицират (= валидират) всички форми на обучение, за да го използват за напредване в своята кариера и по – нататъшно образование. Препоръката на Съвета от 2012 насърчава държавите членки да приемат национални договорки за валидиране до 2018 г. Те ще дадат възможност на гражданите да увеличат  видимостта и стойността на своите знания, умения и компетенции, придобити извън официалното образование и обучение: на работа, у дома или по време на доброволчески дейности.

Валидирането е процес на утвърждаване от компетентен/упълномощен орган, че резултатите от обучения (знания, умения и компетенции), придобити от дадено лице във формална, неформална или неофициална среда, са оценени според предварително зададени критерии в съответствие с изисквания за валидиране стандарт. Това утвърждаване обикновено води до сертифициране.

Има няколко общоевропейски инструменти и принципи за валидиране, които гарантират признанието на резултатите от обучението и правят неформалното и формалното обучение значими:

• Европейска квалификационна рамка (ЕКР). Тя позволява общото главно национално образование, професионалното образование и тренингите, по – високото ниво образование, да бъдат съпоставяни едно с друго и сравнявани между държавите.
• Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET). Целта й е да повиши работоспособността, да насърчи мобилността, да увеличи съвместимостта между различните системи за ПОО (професионално образование и обучение).
• Европас е съвкупност от пет документа, целящи да повишат прозрачността на квалификацията и мобилността на гражданите в Европа и да представят индивидуалните знания, умения и компетенции по ясен и разбираем начин. 5-те документа са: автобиография, езиков паспорт, Европас мобилност, сертификат и диплома.
• Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (EQAVET). Тя включва процедура за осигуряване на качество и подобрение, основаваща се на критерии за качество и значителни дескриптори.
• Национална квалификационна рамка (НКР). Съществуването на национални рамки помага за по – лесното разбиране и сравняване на квалификациите на глобално ниво. Те могат да насърчат държавите да преосмислят и реформират националната си политика и практика в областта на образованието, обучението и ученето през целия живот. НКР класифицират квалификациите по нива въз основа на резултатите от обучението. Позволяват на хората да се движат по – лесно между образованието, образователните институции и секторите.

В Европа има огромен сектор на обучение – както частен, така и публичен, квалификациите често се присъждат извън официалните квалификационни системи. През последните години европейските държави започват да отварят своите рамки за квалификация в неформалния и частния сектор. Целта е да се предостави по – цялостен поглед над съществуващите сертификати и дипломи, като се позволи по – добър подбор и комбинация от основно и продължаващо обучение.

Тъй като резултатите от обучението увеличават прозрачността на националните системи и поясняват връзката между квалификациите, рамките все повече подпомагат валидирането на обучението, придобито извън официалното образование и обучение, например по време на работа и през свободното време.

Пазарът на труда в ЕС има все по – големи изисквания към характеристиките на работната сила, тъй като нейното качество има ключова роля за повишаване на конкурентоспособността на фирмите. Освен това голяма част от регистрираните безработни младежи в страните членки нямат професия или квалификация, удостоверена с официални документи или сертификати, въпреки че всички те имат знания и умения, придобити от неформален или неформален опит. Следователно задачата на ЕС е да изгради силна система за валидиране (оценка, признаване) на знанията и уменията, придобити чрез неформално и неформално обучение.

Основната амбиция на ЕС, заложена в стратегията „Европа 2020“, е да постигне интелигентен, устойчив и всеобхватен растеж. Тази амбиция не може да бъде постигната без да се наблегне на валидирането на знанията, уменията и компетенциите, придобити в неформални и неформални условия. Валидирането и сертифицирането могат да допринесат значително за по-доброто комбиниране на уменията и търсенето на служители, насърчавайки преносимостта на уменията между компаниите и секторите и подпомагайки мобилността на целия европейски пазар на труда. Това може също да допринесе за борбата със отпадането на хора от обществото чрез предоставяне на варианти за за подобряване на тяхната работоспособност и развитие на хора, напускащи ранно училище, безработни и такива в риск, по-специално нискоквалифицирани младежи и възрастни.

Оценяване

Източник: Pixabay

В образованието терминът „оценяване“ се отнася до процеса, по време на който учители, обучители и преподаватели използват голямо разнообразие от методи или инструменти за идентифициране, събиране, оценка, измерване и документиране на академичните постижения и знания, напредък в обучението, придобиване на умения или образователни потребности на обучаемите. Основната цел на оценяването е да подпомогне обучението им и да подобри преподаването на преподавателите.

Основните цели на оценяването са^[1]:

• Оценяване на владеенето на основни умния и знания
• Измерване на подобряването им на различни периоди от време
• Класиране на обучаемите
• Диагностициране на затрудненията и проблемите на обучаемите
• Оценка на методите на преподаване
• Оценяване на ефективността на курса
• Мотивиране на обучаемите да учат и да им се помага да се усъвършенстват
• Насърчаване на разбирането на целите и критериите

Терминът „оценяване“ е много общ и се използва за описание на всички дейности, които преподавателите използват, за да подкрепят своите обучаеми по време на целия учебен процес. Много от инструментите и методите, използвани за оценяване на неформалното и неформалното обучение, се основават на или подобни на тези, използвани в официалното образование и обучение.

^[1] Newble D, Cannon R. A Handbook for Medical Teachers, 1994

Разграничаване на най-често срещаните различни видове оценяване

• Формиращо и обобщаващо оценяване

Основната цел на формиращото оценяване е да подпомогне както обучителните, така и обучаемите дейности и да получи обратна връзка от учащите относно образователния процес. Използва се за подобряване, а не с цел оценяване. Формиращата оценка помага на обучаващите да планират по-добре своите преподавателски дейности, като разпознават в кои области учащите се затрудняват и се нуждаят от повече внимание. Освен това помага на обучаемите да осъзнаят своите силни и слаби страни, както и да определят сферите, в които трябва да работят по-усилено, за да получат нови знания и умения. Най-често използваните инструменти за формативно оценяване са диагностичните тестове, викторините, устните / писмени  сесии с въпроси и отговори, черновите и др.

Обобщаващата оценка обикновено се извършва в края на курс / единица / модул за обучение / проект. Противно на формиращата, обобщаващата оценка цели главно да оцени теоретичните и / или практическите знания на учащите в определена сфера, като ги сравнява с някакъв стандарт или еталон. Тази оценка се използва за измерване на това, което учащите са научили и как те прилагат това на практика. Най-известните форми на обобщаваща оценка са заключителни тестове и изпити, проектни задачи, дипломна работа и др.

Източник: Pixabay

• Диагностично оценяване

Подобно на формалното оценяване, диагностичната оценка има за цел да подобри опита на обучаемия и нивото му на постижения. Диагностичната оценка обаче е ориентирана по – скоро към миналото, отколкото към бъдещето. Тя оценява онова, което обучаващият вече знае и/или естеството на трудностите, които може да има обучаемият, които, ако не бъдат диагностицирани, биха могли да ограничат ангажираността му в бъдещо ново обучение. Този тип оценяване се използва преди преподаване или когато възникне проблем. Основната цел на диагностичното оценяване е да се определи ефективността на курса и да се подобри качеството му.

• Обективно и субективно оценяване

Обективното оценяване предполага формат на въпросите с един предварително определен верен отговор. Типичните въпроси са с оговори „правилно и грешно“; отговори с повече възможности; тестове; кратки отговори; въпроси с множество отговори и въпроси за свързване. Обективното оценяване е добър вариант за компютърен или онлайн формат за изпитване.

Субективните тестове обикновено се наричат конструктирани елементи за отговор. Нито една формулировка или набор от отговори не е обособен като правилен. Има две вариации – тестове с ограничаване в отговора и отворени отговори. Ограничените отговори изискват кратки отговори, не повече от няколко думи или изречения. Разширените отговори се нуждаят от продължителни обяснения, които се фокусират върху основните концепции на съдържанието и изискват по – задълбочено мислене. Типични инструменти са такъв тип оценяване са есета; кратки отговори; преки наблюдения; устни изпити и др.

И двата вида оценяване имат своите плюсове и минуси. Най-големите предимства на обективното оценяване са: много бързи и лесни отговори, на които всички са способни; то дава възможност за тестване на съдържанието; отговорите са недвусмислени; уменията за писане, говорене и правопис не са фактор за обучаемите; има по-висока обоснованост. От друга страна, обективносто оценяване насърчава отгатването; има нужда от много въпроси; креативността и изразяването на обучаемите са ограничени и това не разкрива как протичат мисловните и логическите процеси. Субективното оценяване напълно елиминира предположенията; това дава възможност на обучаемите да демонстрират способностите си да развият свой собствен отговор или аргумент; то дава поглед обучаващия как обучаемите разбират материалите; нуждаят се от много по-малко вариации и комбинации от въпроси. Въпреки това, поради своята субективност, този вид оценка има ниска обоснованост и надеждност; изисква много време за анализ; тя е ограничена по обхват и не поема  много съдържание; обучаемите с лоши езикови умения обикновено са склонни да се провалят.

• Сравняване

Метод, „Свързаност с критериите“, измерва ефективността на обучаемия спрямо цел или стандарт. Оценяването на свързаността с критериите често, но не винаги се използва, за да се установи компетентността на човек (дали е способен да направи нещо). Най – класическият пример е шофьорски изпит.

Тестът „Свързаност с нормата“ сравнява ефективността на обучаемите с националната или друга групова „норма“ – с други думи той сравнява обучаемите. Най –добрият пример за това са входящи тестове или тестове за интелигентност.

• Официално и неофициално оценяване

Официалното оценяване обикновено предполага писмено обобщаващо оценяване: викторини, тестове, изпити, доклади. То се дава на базата на числова оценка или оценка въз основа на резултатите от обучаемите. Неформалното оценяване не допринася за окончателната оценка на обучаемия. То  се проявява по-свободно под формата на формално оценяване и може да включва наблюдение, контролни списъци, рейтингови скали, рубрики, оценки на резултатите и портфолио, участия, оценяване от партньор или самооценка и дискусия. Оценяването на обучаемите не е монополизирано, като просто се прави официално (например даване на тестове, викторини, обобщителни изпити и др.), а по-скоро зависи от другото неофициално оценяване (например тренинг сесии, дневници, въпроси и отговори и т.н. .), които съпътстват официалното оценяване.

Известни методи на оценяване

• Тест

Това е най – често срещаният и традиционен инструмент за оценяване, използван във формалното и неформалното образование. Основната му цел е да измерва нивото на знания на обучаемия по определен учебен материал или тема. Най-класическите видове са тестове с един отговор и повече от един отговор.

Тестът е полезен инструмент за всякакъв вид учебни среди и се използва най-вече при работа с групи от хора. Той има много предимства и недостатъци. Обективен е; отнема малко време, за да бъде попълнен и проверен; има висока надеждност, валидност и управляемост. Въпреки това обучаващият трябва да има предвид, че при използването на този инструмент има огромна възможност да се отгатне правилния отговор. Тестът също не може да тества устни или писмени умения; може да провери само теоретичната подготовка.

• Есе

Есето е традиционна форма на оценяване, която изисква отговор с изречение, параграф или кратък / дълъг текст. Тя е под формата на писмено изложение, специално съставено от обучаемия, за да отговори на въпрос или тема, обикновено в рамките на определено количество думи. Есето е изключително гъвкава и лесна за поставяне форма за оценяване: за съжаление, това води и до много пречки, които биха могли да повлияят на оценяването на уменията и знанията на обучаемите (есетата са много субективни и отнемат много време). Основните предимства на есетата са, че имат способността да оценят всички нива на поставените учебните цели и насърчават оригинално и креативно мислене сред обучаемите.

Този метод не може да се използва за оценяване на напредъка на групата; трябва да се извършва само поотделно. Обектът на оценяване почти всеки път е знанието, но есето може да се адаптира и за оценка на практическите умения и компетенции.

• Дебати и дискусии

Дебатът е официално състезание за аргументиране между два отбора или отделни лица. То въвлича обучаемите в проучване и анализ на спорна тема, базирана на поредица от устно представяне на гледни точки и аргументи от двата противоположни екипа (понякога може да включва взаимодействие с публиката). Като цяло участниците в дебата се състоят от три групи: екип, който е „за“ темата на дебата („Утвърдителният екип“), екип „срещу“ темата на дебата („Отрицателният екип“) и аудитория. Обучителите също играят важна роля в провеждането на дебати. Може да се наложи да бъдат домакини на дебата и да гарантират, че той протича с подходящи темпове. Също така трябва да оценят работата на обучаемите по време на дебата и да предоставят обратна връзка за подобряване на тяхното обучение след това.

Дебатът е добър метод за подобряване на критичното мислене и креативността на обучаемите. Той трябва да се прилага в групи и може да служи за инструмент за оценка както на умения, така и на знания. Обучителят трябва да има задълбочени познания за това средство, за да го използва точно и да събере цялата информация, необходима за оценяване на постиженията на обучаемите.

• Интервю

Интервюто представлява взаимодействие, при което интервюиращият събира информация от обучаемите с помощта на въпроси и  отговори. Този вид взаимодействие може да бъде богат източник на информация за преподавателя как обучаващият разбира понятия и използва наученото в курса, и предоставя ценна информация и указания за обучаващия при промяна и подобрявания на обучителния курс.

Основното предимство на този метод е, че той предоставя много задълбочена информация за нивото на разбиране от страна на обучаемите по отношение на конкретен материал. Основните недостатъци са, че това наистина отнема много време и е субективен метод. Последното може да доведе до изкривяване и неправилно тълкуване на получената информация.

Интервюто най-често оценява теоретичните знания. Въпреки това може да се използва за оценка на практическите умения, ако въпросите са свързани с хипотетични ситуации, при които знанията се прилагат на практика.

• Наблюдения

Наблюдението се използва за практически ситуации и е най-очевидната форма на оценка: гледате някой да прави нещо, за да видите  дали може да го направи правилно. Наблюдението е метод, който оценява практическите умения и компетенции, които могат да бъдат показани чрез изпълнение на задача. Може да се използва за оценка на групови или индивидуални постижения, но този метод  работи най-добре, когато оценява работата на индивида.

При прилагането му обучаващият трябва да има предвид, че има абсолютно задължителна необходимост от установяване на ясни критерии за оценка: надеждността е гарантирана само когато всички, участващи в процеса на оценяване, са напълно запознати какво се търси и какви доказателства са необходими за определяне на компетентността им. Разработването на протоколи за наблюдение не е тривиална дейност, а задължителен елемент.

• Оценяване по двойки

could be equally used for evaluating and measuring skills and competences and also knowledge.

Тази оценка включва обучаеми, които поемат отговорност да оценят работата на своите партньори спрямо предварително зададени от критериите за оценка на обучителя. Това е перфектен инструмент за подпомагане на обучаемите за развиване на умения за преценка, критикуване на способности и самоосъзнаване. Партньорската оценка може да се използва за оценка както на индивидуалните усилия, така и на приноса към груповата работа с помощта на голямо разнообразие от дейности. Може да се направи открито, насърчавайки сравнението и обсъждането, или анонимно в зависимост от задачата и контекста на оценката.

Има няколко причини, поради които този инструмент е много полезен – обучаващите се получават шанса да научат повече за оценяването като метод за оценка на своите умения и знания; Ученето се подобрява, когато обучаемите са допринесли за своите критерии за оценка; Това насърчава „дълбокото учене“. Обучаемите  могат да изучават успехите и грешките на своите партньори.

Този инструмент може да се използва във всички видове учебни среди и с почти всички групи. В зависимост от контекста партньорската оценка може да се използва еднакво за оценка и измерване на умения и компетенции, а също и на знания.

• Самооценка

Самооценката е процес, при който обуаемите наблюдават собствената си работа и преценяват колко добре са се представили в определена област. Развиването на рефлексивни умения предоставя на обучаемите способността да обмислят собствените си резултати и да идентифицират своите силни, слаби страни и области, които изискват подобрение. Самооценката може да осигури поглед върху истинското разбиране на учебния материал от обучаемите и може да помогне за идентифициране на пропуски в знанията им. Тя може да бъде изключително ценна за подпомагане на студентите да развият саморефлексия, критика и преценка. Самооценките се използват по-често като част от процеса на формално оценяване, а не като обобщаващо оценяване.

Самооценката може да има много форми – въпросници; изпитвания; дневници; презентации и др. Често се използва заедно с партньорското оценяване. Приложимо за групи или отделни индивиди, това е чудесен инструмент за оценка на уменията и знанията.

Самооценката на всеки метод има отрицателни страни, основната е, че самооценката може да бъде субективна, защото обучаемите може да не са искрени и могат да надценяват или подценяват собственото си представяне. Това може също да отнеме много време и резултатите може да не са точни, ако не са ясни критериите за оценка или липсва разбирането им.

Портфолио от знания и умения

Определението на „портфолио“ идва от portare (нося) и foglio (лист хартия). „Целенасочено събрана информация за работата на обучаемия, която показва неговите усилия, прогрес и постижения в една или повече сфери. Трябва да включва участието на обучаемия в избора на съдържание, критериите за подбор и преценка на достойнствата, доказателства за самооценката на обучаемите.“ (Паулсън, Паулсън Мейер 1991)

Портфолиото включва документи, които обучаемите са събрали, за да разкрият индивидуалните си умения, придобити по различни начини. Портфолиото е съдържа материали, които потвърждават уменията и знанията, придобити чрез предишен опит в неформалното и формалното обучение. Може да включва препоръки от преподаватели и надзорни органи; оценка за изпълнението на задачите, автобиография и други документи. Използвайки портфолио, оценяващият анализира информацията, която обучаемите са предоставили. Те може да се нуждаят от помощ и насоки за своите портфолиа.

Портфолиото съдържа извадки от работата на обучаемия, която е избрана и организирана, за да покаже напредъка и растежа на обучаемите във времето или да покаже примери за най – доброто от тях. Важна ключова дума е „отражение“: чрез размисъл над собствената си работа, обучаемите започват да идентифицират силните и слабите страни на собствената си работа (самооценка). Слабостите се превръщат в цели за подобряване. При оценката на портфолиото се отчита качеството, а не количеството. Друг ключов елемент са „обучителните цели“. Всяко нещо, което се вписва в портфолиото трябва да се оценява с идеята за спецификацията му и обучителните цели.

Портфолиата могат да бъдат разработени, за да помогнат на хората в неравностойно положение да бъдат наети на работа, като се вземат предвид техните специфични качества. Въпреки че създаването на портфолио е много времеотнемащ процес, това е популярен метод, защото кандидатите могат да покажат своите компетенции по различен и автентичен начин. Оценката на портфолиото често зависи от добрите умения за писмено представяне на информация. Трябва да се вземе под внимание факта, че уменията, които не могат да бъдат писмено въведени, ще бъдат трудни за оценяване по този метод. Той трябва да бъде подкрепен от подходяща информация и насоки.

SELF-E Средства за валидиране на компетенции „Усет за инициативност и предприемачество“

Проектът SELF –E предлага два онлайн инструмента за самооценка:

• за оценка на компетентността на младежкия работник да стане ментор по Самостоятелната заетост като начин на живот и да провежда курса за обучение на младежи в неравностойно положение
• за оценяване на предприемаческите компетенции на млади хора с по – малко възможности, включително такива, които нито работят, нито учат

Онлайн инструментът за самооценка за младежки работници е разработен с цел да оцени техните компетенции, разработени по модулите (I-III). Този тест трябва да се проведе два пъти: в началото и в края на обучителния курс. Извършването на теста в началото на обучението помага да се определи нивото на знанията и компетентностите на младежкия работник по отношение на учебния материал. В края на курса тестът за самооценка трябва да бъде използван отново, за да се оцени напредъкът им в обучението.

В предварителната и окончателната оценка се разглеждат 3 аспекта:

• Познания по менторския процес;
• Познания по lifestyle предприемачество;
• Познания за валидиране на компетенции „Усет за инициативност и предприемачество“

Тестът се състои от 25 въпроса. 10 са свързани с оценяване на познанията по менторство, 10 въпроса свързани с оценяване на познанията по lifestyle предприемачество и 5 въпроса свързани с оценката на компетенциите по валидиране „Усет за инициативност и предприемачество“, общо 25 затворени въпроса. Този инструмент за оценка е достъпен безплатно онлайн. Има два варианта за отговор „Да“ или „Не“. След приключване на всеки въпроса има предоставено обяснение. След края на теста системата ще покаже общата оценка в проценти.

Линк към инструмента за самооценка на компетенциите на младежките работници

Онлайн инструментът са самооценка и оценяване на предприемаческите компетенции на млади хора с по – малко възможности, включително младежи, които нито учат, нито работят, се базира на материали за самоподготовка. Въпросникът съдържа 24 въпроса с няколко изчерпателни отговора. Трябва да се направи в началото и края на обучителния курс.

Линк за инструмент за самооценка и оценяване на предприемаческите компетенции на млади хора с по – малко възможности, включително младежи, които нито работят, нито учат

Използвайки онлайн инструмента за оценка и други методи, младежкия работник улеснява младите хора в самооценката им и това да се мотивират да развият бизнес идеите си, да започнат да работят по индивидуален план за действие, за да станат lifestyle предприемачи.

Ще бъде добавена още информация относно:

• набор от умения и знания които са включени в теста за младите обучаеми “Усет за инициативност и предприемачество“
• наръчник „Защо валидацията е важна за мен“

Източник: Pixabay

Използвани връзки

• Briefing note – Qualifications frameworks in Europe 2017 developments.
• Assessment-in-Education. Characteristics of an Effective Portfolio. Retrieved from: https://assessment-in-education.wikispaces.com/**Characteristics+of+an+Effective+Portfolio
• Principles of assessment. Retrieved from: https://www.sheffield.ac.uk/polopoly_fs/1.209653!/file/Principles_of_Assessment.pdf